На врата си имаш смучка.
И се прибираш в два без пет.
Не, не казвам, че си кучка.
Не съм Отело, а поет!
Ухаеш на парфюми мъжки.
Май днес била си без задръжки.
Поне дойде и моят ред.
Не съм Отело, а поет!
В устата имаш... хлъзгав вкус.
Концерт. За флейта. И тромпет.
Какво от туй, не ме е гнус.
Не съм Отело, а поет!
Мъже! Я чуйте! Забравете
отеловщините проклети.
Ромеовци сме. Кротки. Клети.
Бъдете винаги поети!
© БАТКО Todos los derechos reservados