Бъди
Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те.
Животът не е ужасяващо прозрение.
Не е последен стон
на издъхващ под носа ти старец.
Беззъба баба с лигавниче
топнала ръце в паничката
с изсъхваща от немотията храна.
Животът не е полетът величествен на птица
по-горда и от ураган...
Животът е безлична личност.
Въпрос стремглав без отговор останал.
Замислен скок във бездна (от честта ти),
да не завършиш непотребен и последен.
Животът не е и безумната мечта,
поискала наместо тебе да живее.
Ограбеното ехо от себеподобни.
Кънтящото начало на страха,
бездънно впит
в пукнатината на сърцето.
Митът за себе си.
Митът за другите, дори.
Митът за недокоснатата вечност...
Отвесната стена на непристъпен миг,
в която (малко паяче)
притискаш лепкаво телцето си.
Задъхани, нестихващи съмнения -
откосите на залеза студен,
опустошаващ егото с безверие...
Бъди проклет!
Материя изпразнена до вакуум!
Бъди затворен в колбата на световете!
Стани парченцето хайвер,
за да нахраниш с аза си Небитието!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
" Да нахраниш с аза си -Небитието" Какъв стремеж към небитието. То е една въображаема цел и никога не може да се нахрани, защото това необятността на света, загадъчна и не отгатната. Браво Младен.
-
„Животът е безлична личност“. Какво становище
Звучи вярно и убедително. А ние трябва да му придадем лице. Проблемът е, че всеки го вижда различно... -
1. Благодаря ти за тези хубави думи, Северина! Откровено казано не разбрах финалното изречение: "Все още се надявам да грешиш!" Със сигурност греша, но ми е любопитно в какво. Или просто съм съгрешил. Оставяш ме да гадая.
Сърдечен поздрав за теб: ММ
2. Абсолютно си права, Али! Толкова ми липсват тези звезди, за които говориш. Липсва ми дори бенгалски огън и въпросното дете, което все по-често се отлъчва от мен. Дано при теб всичко да е различно. Във всеки случай искрено ти пожелавам това.
Благодаря ти за толкова хубавите думи, които ме ободриха и повдигнаха духа ми!
3. Мерси, Миночка! Всъщност ти каза главното: "Да можеше..."! Дай боже някой ден и това да стане възможно.
Специален поздрав! -
Прашинки сме от вечността и носим в паметта си спомени ,които тук на земята претворяваме в тъй наречен живот,по начина на пресъздаването им се определя, колко хубав, или колко лош е животът ни.Прекрасно си описал състоянията през които преминава човек.Да можеше, да не ставаме беззъби бабички и старчета,щеше да е добре,а може би точно това е предизвикателството,да се стремим към друг и по съвършен вид...Поздрав!
-
Да, не е това, но и е. Тежки размисли, а не е ли идеята да го украсим със звезди, за да не разочароваме съвсем детето в себе си?
Звездни мигове и добро настроение пожелавам! -
Великолепно стихо, Мисана! Едно от най-добрите ти! Все още се надявам да грешиш! -С
-
Благодаря ти, Елица! Великолепен коментар правиш, а той ме провокира на свой ред към отговор. За мен животът е само едно - средство за осмисляне на истината. Той е един срок, в който трябва да се вместим и да дешифрираме истината. Часовникът /като в шаха/ тиктака и времето ни изтича. Изпадаме във все по-тежък цайнтнот. Но сме задължени да намерим верния ход. Ако ли не, губим партията.
Сърдечен поздрав на теб и слънчева Калифорния! -
Животът може да е полет или скок във бездна; може да е мит или мистерия...
Но винаги е даденост, за която се държим като удавници за сламка.
И всеки сам е отговорен за смисъла, който му дава, за съдържанието, с което го изпълва.
Стихът разработва темата на философска основа, но аз изразих мнението си простичко, според разбиранията си.
Може още много да се каже.
Знаещите да допълнят. -
1.Благодаря ти, Ена!
Нека Бог е в теб - в сърцето и в душата ти!
2. Мерси, Санвали! Ти имаш изключителна душа. Ако всички бяха като теб, животът на тази Земя щеше да е най-прекрасното и красиво преживяване.
Така мисля аз.
Слънчева седмица от мен - във всеки един смисъл! -
Храним Себе си с Познание и извисяваме Духа си...
В много случай Живота е илюзия, заради липсата на Осъзнаване.
Ти имаш познание, Младен.
Поздравявам те за стиха и ти пожелавам творческа седмица! -
Харесах!!!
Бъди благословен! -
Благодаря ти, Милена! Съгласен съм с теб - животът - най-голямата илюзия, без която, уви, дълго време /при щастливо стечение на обстоятелствата/ не можем.
Желая ти релаксираща нова седмица!: ММ -
Мерси, Анна! Зарадва ме с посещението си.
Весела седмица от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
