Бъди до мен! Аз имам нужда само
от две очи, които взират се във мен,
от твоя глас, от силното ти рамо
и от полъха ти в тъжния ми ден.
Бъди до мен! Аз нямам сили вече…
Сама останах в този страшен свят.
Бъди утеха в тъжната ми вечер
и Любов, простила всеки грях …
Бъди до мен! Не ме оставяй! Няма
да мога да посрещна утрото сама.
Страхът тежи на шията ми – камък,
душата ми обгърнал в самота …
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados