Последната ли си?
Бъди последната!
В обятията ти искам да се скрия.
Уморена съм.
Да срещам все поредната
и всички да си тръгват.
Стига!
Любов ли?
Рано е да казвам.
Да чувствам само трябва ми.
Наистина.
С неистово желание да ти се предавам.
Но да знам, че цяла ще остана,
истинска.
Че ще изчезнат само страховете ми
и тъмното ще бъде вън от мене,
и ще приеме друго измерение –
интимността със тебе.
И че ще остане всичко друго,
дори ще се добави още.
Не искам да е много,
всъщност
не искам нищо, само почит.
Тогава,
може би тогава,
когато нямам капчица съмнение,
ще те нарека Любов
със вярата,
че не си поредното видение.
09.05.2016
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados