Бъди прям със мен -
отрежи ми крилете,
а после ме питай
защо не летя.
И недей ме жали -
отрежи ги и двете -
по земята да стъпвам
не ми трябват крила.
С одеяло завий ме,
че не искаш да гледаш
босонога и малка
как пристъпвам едва.
И недей тревожи се -
и това ще ми мине.
До теб, преди всичко,
е една силна жена.
© Мирела Шопова Todos los derechos reservados