Омръзна ми от лицемерие и пошлост,
омръзна ми от фалш и лъжи.
Омръзна ми от безгранична подлост,
омръзна ми от несбъднати мечти.
Нима си мислиш, че да унижаваш е красиво
и няма наказание за тази злина?
Нима си мислиш, че ще живееш щастливо
на гърба на човешката болка и самота?
Не можеш ли да бъдеш честен и почтен
и да не мразиш щастливите хора?
Не можеш ли да бъдеш непредубеден
към добрината и приятелската опора?
Можеш ли поне за ден да обичаш искрено
и да дадеш всичко, без да искаш нищо в замяна?
Можеш ли поне за ден да си истински приятел
или в сърцето ти капчица обич не остана?
Защо не спреш да бъдеш безчувствен
и не си позволиш да имаш сърце?
Защо не спреш да ходиш безпътен
и не освободиш в себе си онова нежно дете?
Мога да ти кажа само да слушаш сърцето си,
да бъдеш силен и да следваш своите мечти.
Мога да ти кажа само да не криеш лицето си и
да бъдеш такъв, какъвто си.
© Ахинора Бориславова Todos los derechos reservados