....И колко много се страхувам да говоря,
и колко дълго предпочитам да мълча,
защо да викам и защо да споря,
когато мога да си тръгна в тишина?
Когато мога пред вратата ти да клекна,
обувките набързо да обуя,
да тръгна тихо, лампи да не светвам
и тихото ти" Сбогом" да не чуя.
Бъди щастлива, мен ме няма,
търси ме в спомените си прекрасни,
когато дойде време за промяна-
оттам махни ме. Нямам място.