Бъди спокоен!
Няма да ми липсваш, принце.
След теб ще дойдат рицари безброй.
Със брони тежки от доверия
да ме спасят от този вой.
За тебе няма да заплача вече.
Сълзите ми шушулчени ще спят
на твойта гръд след всичките доверия,
с които все към теб вървях.
И няма как светът ти да ме стигне.
Ти някъде си... а аз къде, не знам.
Стрелата ти, в сърцето ми забита,
ще носи името ти... знам.
Дори да срещна твоя лик насреща,
главата ще извия аз без свян.
За да не срещнеш моята вълна гореща,
която ще запали в тебе жарък плам.
За да не вдишаш моя въздух парещ,
ще отлетя далеч от твоя свят.
Бъди спокоен!
Тръгнах си от тебе, принце.
Принцесите се губят все по здрач.
Ще бъде нощ за теб, без моя зов.
Луната ще заспи зад облак.
Звезди не светят без любов.
Бъди спокоен, принце!
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados