Да прошепнем тихо в здрача
думи стари, с дъх на тъга,
да дадем да оформи ковачът
нашата родна мечта.
Вечер в мрака вятърът носи
мисли далечни от минали дни,
мисли на българи, хора велики,
славни копнежи и славни мечти.
Несбъднати блянове днес ме изгарят,
за моите родни поля и гори,
за моята гордост, свободата народна,
ах, български славни мечти!