11 dic 2014, 17:45

Българска роза 

  Poesía
958 0 2

Българска роза -

откъсната, пареща, помнеща

спомена за родния дом.

 

Българска роза -

ароматна, съхнеща,

навлизаща с взлом

в сънища, пътища.

Няма покой!

 

Носталгия -

силна, подтискаща,

по някой, по родния край.

 

Чувства -

преплитащи клони-

отпор на драми, комедии,

на сезоните в моя живот.

 

Българска роза -

вечна реклама, зов,

стремеж към Родина  и Мама!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за приятелството! То много значи за мен! Поздрави и спокойна нощ!
  • Произведението, което си публикувала е върхът! Много ми хареса!

    От началото до края си ме държала на изпъната струна!Радвам се, че така сполучливо си успяла да отразиш всичко! Неповторимо е!
    Поздрав, Васе! За тебе, българко и всеотдайна българска майко!
    Желая те много сила и здраве!
    Весели празници! Прегръщам те, приятелко!
Propuestas
: ??:??