Българска роза -
откъсната, пареща, помнеща
спомена за родния дом.
Българска роза -
ароматна, съхнеща,
навлизаща с взлом
в сънища, пътища.
Няма покой!
Носталгия -
силна, подтискаща,
по някой, по родния край.
Чувства -
преплитащи клони-
отпор на драми, комедии,
на сезоните в моя живот.
Българска роза -
вечна реклама, зов,
стремеж към Родина и Мама!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados