23 ago 2019, 19:40  

Унищожението на българската природа 

  Poesía » Civil
676 0 0
Тя е тъй чудна, прекрасна,
а ние ни я любим, ни я пазим.
Егото ни сал порасна,
зарад него ние я тровим.
Слепци с очи сме ние,
пет пари не даваме за нея.
Всеки гледа да я затрие,
Боже, сред каква апатия живея.
В бездушие към таз светиня
ние живеем и мрем.
Гласът ми сякаш е в пустиня -
не знам как таз глупост да спрем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??