Земята още помни тишината
останала след края… Да боли…
И да напомня винаги цената
на дълго премълчавани мечти.
Било е време… Тежко и жестоко.
Над кръста се извивал ятаган.
И в тъмни нощи, сякаш зла прокоба
витаела над бащиния стан…
Сълзи… И болка, луда, като вятър…
И трудна клетва в свита мъжка длан.
За да разкъса с писък тъмнината
и да обагри гордия Балкан ...