Българийо велика, славна ти.
Какво отгледа до сега, Българийо?
Деца, които забравиха своите деди.
Боли ме, да гледам как разпада се, родината ни, майко.
Кажи ми нещо ти, столетнице велика.
В миналото славно, достойни синове роди.
Но кажи ми, майко, затова ли ги убиха?
За да гледат днес, как някой достойнството им разби.
Защо търпим, да защитим животът наш.
Защо да чакаме, всичко да е на пожар.
Мълчи и търпи народът стар.
Търпи, че вече има, петвековен стаж.
Децата ти спят дълбоко, майко.
Събуди ги и им припомни,
че децата са, на племе силно и юнашко.
Нека станат, майко, да станат момци и моми!
© Никалас Борисов Todos los derechos reservados