„Толкова, толкова светли са нощите...”
И звъни тротоарът под моите стъпки.
Светлините горят в разноцветни витражи.
Дишам. Бързам ли?! Искам сама да успея...
Дървесата край мен - сякаш странни типажи,
ми помахват с премръзнали длани.
Бързам... Искам да стигна. Задъхана.
Във гърдите ми бие сякаш камбана.
Ускорявам минутите. Да ги превърна
в безвремие, вечност ли?! Само
дъхът ми край тях да се спира.
И... звъни тротоарът под нашите стъпки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse