Влажно е! Навън вали.
Стреха над облаци и дъжд
завеса от огромни капки
мокрят...
изправен непосилен мъж.
Тича, тръгнал... стига!
Оглежда се!
Наоколо е непознато.
Отзад притихнал се озърта,
трепетно...
Препускащи гърди,
ритъм в "Модерато",
любовни мисли се навъртат.
Плахи стъпки преминават,
след него мокра диря.
В свободно място,
заметнал мокро наметало,
кръстосано посяда,
усмихва се...
изправен гордо, аплодира.
LIKADEVONEN (21.09.2011г. 16:26ч.)
© Илия Деведжиев Todos los derechos reservados