5 may 2006, 14:12

Бързият влак и малката гара 

  Poesía
1175 0 5
Безкрайни и мрачни линии чертаят
пътя, а бързият влак вдига пара.
Защо и накъде те отвеждат, не знаят,
Ти бързия влак си, а аз - малка гара.

От край време тук съм, два пътника в мене
и денем и нощем - не спят, не почиват,
Теб чакат да минеш, макар да са бреме,
със тебе да тръгнат, на където отиваш.

А ето, че пушек на крака ги изправи,
Те само теб искаха и ето те - идваш!
Две линии треперят - какво им направи?!
Ти курса си сменяш... Нима не ме виждаш?!

От край време тук съм, за тебе в мен има,
две думи - два пътника - но ти ме отмина...

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??