Болка и се раждаш!
Ставаш Ти „човек”.
Бързо огладняваш,
има си бюфет.
Влизаш – хора много!
Всеки там яде,
лакомо поглъща и не може да се спре.

Гледаш във менюто, много ястия!
Хора, как ще плащам?
Не мисли сега…
Искам да поръчам - обич, топлина,
радост и усмивки, човешка доброта.
Някой се провиква:
„ Туй е стар бюфет, луд ли си бе братче?”
А и там се чака ред.
По – добре поръчай болка и тъга,
злоба към твой близък, човешка суета.
Завист към приятел, болест на твой враг,
е, ще си предател, но пък… няма как.”

Гледаш го „човека”,
има си кола,
къща, офис, вила,
хубава жена...
Защо пък да не стана, като това първеню?
Толкова съм гладен,
взимам туй меню.

И така се храниш, без съвест, добрина.
Лакомо поглъщаш, нечия съдба.

Някой се провикна:
„Трябва ни готвач”
Защо пък да не стана... хорски аз палач?
Аз ще готвя вкусно, нечии беди
и ще определям - човешките съдби.

С болка се събуждаш,
някой хубав ден…
Боже, какво става -
май съм изтощен.

Влизаш във бюфета,
келнер там стои.
Викаш го, не идва,
лукаво си мълчи.



Ядосано му казваш:
„дай ми ти храна”.
А той ти отговаря:
„Има си цена...
Не погледна ли менюто, в ъгъла стои-
някой друг сега се храни,
с твоите мечти.
А за лихвите не питай…”