БЮРЕК ЗА БОГА
В брадясали мъгли потъна Варна.
Вони на изгорял бензин и дим.
А ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим.
Той тихичко за нещо си приказва,
аз тихичко за нещо си мълча –
изядохме си баничката мазна,
постлали смачкан вестник за бохча.
Почерпих го с едно шишенце сайдер,
тютюн му сипах в кривия чибук.
Едно ченге дойде – и каза: – Хайде,
омитайте се двамата от тук!
Добре, де! – ще си идем, кой отдето
на този свят за миг е тук дошъл! –
аз – с римичките свои – към небето,
а той – да дири нейде друг акъл.
И двамата живеем адски просто,
какво му трябва друго на човек?...
Красивата илюзия, че Господ
дойде да хапне с нас парче бюрек.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
аз тихичко за нещо си мълча –