Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина,
залепваш просто и си прикован,
изтриваш очилата, махваш с длан
и мислиш си: И днес не ме подмина.
Защо не съм глупачка, лековерна?
В хербария с карфичка: Боц! И край.
Затуй и недолюбват ме, комай,
с метлата чупя не една латерна...