30 jul 2008, 9:04

* * * 

  Poesía
736 0 5
Мрак
Нахлува мрак през прозорците сиви
и контурно докосва всеки жалък предмет.
От това те стават някак си живи.
Ех, да имах и аз този късмет,
че мракът ме бавно убива,
разкъсва понятието „свят”
и чезна. Тъмнотата със мене се слива...
и губя всякакъв усет за цвят
на нещата край мен и за себе си даже,
и за спомените мои за море.
Но очаквам в мен поне страстта да каже, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??