Преместих се тук, за да започна
поредното ново начало, ала то бе
по-трудно от всички до сега.
Нов град и нови хора... един нов
и непознат свят, но нещо все ме
дърпаше назад.
Едва се справях дори с малките
неща, дните ми се превърнаха в низ
от тъга. Не можех и не можех да
продължа. Година "живях" като в
кошмар и молех се някой да ме
събуди, ала никой не успя.
Връщах се към старото си място,
за да се спася. Всичко, което не
харесвах там преди, тогава започна
да ми връща радостта и да изтрива
моите сълзи.
Едва втората година свикнах и живота
ми се промени. Откакто ти се появи,
аз забравих за мрачните дни. Душата
ми се изпълни с мечти, а леда в
сърцето за секунди се стопи. С
желание правех нещата, които
ненавиждах преди. С желание се
будех сутрин и чаках да видя
твоите очи. Дните изпълваше с
лъчи, а миговете правеше
по-красиви, отколкото бяха дори
в моите мечти. В мен запали една искра,
която за теб гореше, дори и в съня.
И вярвах в теб тогава, вярвам и сега.
За теб живях тогава, живея и сега...