* * *

27 ago 2007, 11:46

Poesía

1031 0 4

На гроба ти, татко

Венеца повяхна

И останаха само някакви

Сухи листа...

Кандило, запалено

преди седмица само

не запазва от пламъка

ни най-малка следа...

отново е събота,

отново сме тука-

мама, брат ми и аз

Татко, свойта съпруга

Остави вдовица,

Сираци- двамата нас...

Без баща е студено!

Без баща е тъй пусто!

Който си има

Не ще разбере

Три месеца вече

Откакто те няма

A цяла вечност мина за нас

За любимите хора

Няма забрава,

Те живеят във наще сърца

А когато след време

Във прах се превърнат

За нас се превръщат в слънца...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-08-30T14:02:27+03:00

Чух пресеклив плач, видях сълзи, рукнали...
Прегръдка от мен!
Има още много за четене тук, трябва да наваксам.
Илияна83 (Илияна Димитрова)

2007-08-27T13:31:33+03:00

Благодаря!
r0s3nc3t0 (Росица Митева)

2007-08-27T13:15:35+03:00

Иле трудно е,когато загубиш някой,който тежи в сърцето ти с пълна сила,но вярвай мила той също те е обичал така че живей за него той би желал това....Успех!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-27T12:58:13+03:00

Прекрасно написано , за него бащата, ех да можеше да прочете!Но знае ли се. С обич ,мила, обичай майка си и заради него.