* * *

18 feb 2020, 14:56

Poesía » De amor

834 4 5

Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.
За самотния колко
непристъпна нощта е.
Как очаква със болка
да се свърши века ѝ.
Но за двамата сáмо
утринта е зловеща.
Крепостта – тихо рамо,
пак пред нея се свежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas