qhve (Зорница)
66 66
15 oct 2007, 13:00

CAMOTA 

  Poesía
1128 0 3


сън в мадрид

А аз сънувах сладък сън.
От думичката обич бе роден.
Прекрасна нощ цари навън.
В мен грее ден.
В стаичката, в моето легло,
до мен лежеше самотата.
Такава ми била съдбата,
не беше слънцето дошло.
Попитах я къде си ти.
И чух гласа ти мил и топъл.
- Аз винаги ще бъда там, където чуя твоя вопъл.
Усмихна ме съня, слънце стана моето сърце.
И самотата ме прегърна, май беше с твоите ръце.

© Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно , а завършекът може да се изтълкува поне по 3 начина ...
  • Тя и самотата има ръце(ръчища),на чии ръце ще ти приличат това си е твоя работа.Хубав сън!
  • хм...тука някво недоразумение..ако са били нечии ръце...я пак си помисли дали е била самотата...или...
Propuestas
: ??:??