Не искам никой да обичам, не искам и да мразя,
когато през нощта посягам към мъртвото удобство
от грам, грам и половина холандска носна сладост
на пода, върху грубите рендосани дъски.
Обезкръвеното ми тяло е разменната монета
и капки кръв изцеждат се от погледа студен,
под кожата ми лазят буболечки, бели твари,
олеквам плавно в рамките на движещия ден.
Направо там, на пода,
върху грубите дъски.
Не искам да обичам, искам да я мразя,
отвсякъде пълзят изпепеляващи лъжи,
в изпразнената стая, заразена от свръхдоза,
тя пак крещи - видение от гадна фаза -
Лернейска хидра с огнен дъх любовен,
плътта усуква ми с треперещите си ръце
и топлият ù поглед смело ме поглъща,
а чувствата ù обгорени се понасят тихо
като посивял дим в облак мрачни мисли.
Опечалена
Губеща
Незаобичана
С болезнен спомен от треските в коленете,
с прозрачна болка - кучи страх от самота,
от мъртва плът и прясна шепа буца пръст -
капут мортум - цвят разтворен в земна прах.
Последен дъх закачам в изсъхналите тръни
и като глинен великан от детските кошмари
в счупената тишина заспивам натрошен,
но знам... ще дойдеш някой ден отново в моя сън.
Догарят бавно кръстосаните клечки от кибрит.
Оттук-нататък, това съм аз -
един умиращ с много време.
Време е за помен.
12.12.2010 г. Сандра Божкова
*Caput mortuum - маслена боя, която се използва в художествената живопис.
© Сандра Божкова Todos los derechos reservados