Царството на сенките
Всеки път към тебе ме води,
а душата ти окървавена броди,
обикаля гробища зловещи,
представя си адските пещи.
Плътта човешка бавно изгаря,
всяка мъка жестока се повтаря.
От очите, вместо горчиви сълзи,
текат безспирно кървави реки.
Душата ти сигурно, жалка, умира
и да те боли за нея не спира.
В шестия кръг на ада се луташ,
но и да искаш, не можеш да избягаш.
В пъкала заключени душите стоят
и въглените нажежени ги горят.
На мъчения всеки е подложен
и търпи удари с камшика кожен.
Тук на власт е самотата -
няма нищо общо със земята.
Това е царството на сенките вечни
и на спомените изгубени, далечни.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados