stoyna (Стойна Димова)
304 3418
8 may 2015, 18:19

* * * 

  Poesía
389 0 7

                                М О Р Е    О Т   С Ъ Л З И

 

 

                              Течете, сълзи, течете!

                              Нека дъжд над мен завали!

                              Във него вие влезнете –

                              той от вас да ме раздели.

                              Че кожата ми загрубя.

                              Лицето ми се обрина.

                              Пъстрата дреха избеля.

                              Радостта в мене погина.                                

                              Течете не натекли се!

                              Цялата влага вземете!

                              Сушете, ненаситници!

                              Огъня в мен оставете!

                              Ще пращам даром искрици –

                              във всеки дом ще засвети,

                              ще пламнат живи зеници

                              да няма сълзи проклети.

                              Огъня в обич ще вплета

                              като гирлянди извити.

                              Сама ще дойде Любовта

                              да вземе да се накити.

 

                              Море от сълзи проляти,

                              не влизат в Райски палати.        

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Море от сълзи ни облива, не си отиват. само поводите са други! Харесах!
  • Младен,Рени, Диана, Кръстина, Дочка -благодаря ви за вниманието и позитивните коментари!Радвам се,че харесвате творбата ми!
    Поздравявам всички и ви желая Лека нощ!
  • "Огъня в обич ще вплета
    като гирлянди извити.
    Сама ще дойде Любовта
    да вземе да се накити."

    Огън за обич,обич за вечност.Браво!
  • Докосваща сърцето поетична изповед, като песен звъни
    и провокира съпричастност към болкато и тъгата на
    лиречската героиня, но нейната борбеност ще преодолее
    сълзите, защото тя знае, че: "Море от сълзи проляти,
    не влизат в Райски палати." Поздрави и от мен за
    прекрасния елегичен стих!
  • Аплозирам и аз!
    След сълзите, с които излиза горчилката, събрана в душата, изгрява усмивката, точно както дъгата след дъжд!
    В Небесния Рай няма да има "ни плач, ни болка", казва Свещеното Писание!
    Поздрави от мен!
  • Браво, Стойне - много стройно и вдъхновено! Аплодисменти от мен, скъпа!
  • Хубаво написано стихотворение. Сълзите като символ на негнетената тъга.
    Дъждът ще ги отнесе и отмие и може би слънце ще изгрее. Все пак огънят стои над тях по важност. Той може да бъде раздаван на всички и то до последно.
    Поздравление, Тони, за убедителните редове.
    За мен остава една неяснота във финала.
    Подозирам печатна грешка. Ако морето не влиза в Райски палати, следва да бъде написано "не влиза", а не "не влизат". Ако пък сълзите не влизат в Райски палати, то следваше да е изписано "не влезли".
    Мога само да гадая коя от двете възможности е замислената?
Propuestas
: ??:??