Забравен стон, забравен вятър.
Отминали мечти, прекършен клон.
Прегърбени от грехове и страсти,
не разбрахме радостта да бъдем
живи.
Обрулените вежди ярост
няма да родят прашинка
радост.
Устните, откъснат лъч.
Пръстите, невидим дъжд.
Тялото, река от вопли.
Очите...
И гърбове, и вдигнати яки.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados