* * *

29 dic 2009, 11:03

Poesía

675 0 3

За теб съм по-красива с усмивка фалшива?

Но не ми се иска сълзите да изтрия?

Една усмивка нищо не би заличила,

щом толкова болка зад себе си е скрила.

Но дали напразно е проронена всяка сълза?

Дали поне за миг усети, че ме нараняваш?

Колко пъти ще изгасва нашата искра?

Защо пак и пак я възпламеняваш?

Искаш да видиш всяка част от мойта красота,

и защо съм такава да ти разкажа...

Няма смисъл - изпълнена съм с празнота -

това ли искаш да ти покажа?!

И какво сега?

Видя, че вместо сърце, има заключена врата...

Какво има зад нея ли?

Още и още празнота!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vealokin (Венцислав Захариев)

2010-01-09T19:49:06+02:00

А аз не вярвам в нищо, докато сам не се убедя!
cveteto-91 (Цветина Ненчева)

2009-12-30T18:57:19+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

2009-12-29T23:01:07+02:00

Усмихвай се,дете!Животът е хубав!И ти си слънцето зад тази врата!