Централният ни комитет се е събрал
с братския ни цигански квартал,
сбира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва мръсна помия...
Живяхме дълго като лъва и конете,
преживяхме кротко като кози сред овцете,
жално по славното минало страдахме,
но сияйно бъдеще така и не видяхме...
Упорито сглобявахме шевна машина,
а тя все се оказва оръжейна доктрина;
пак носим скотското си бреме,
пак чакаме честитото сегашно време...
И пак се пита отчаяно отбора:
"Кога ще заживеем като нормални хора?"...
© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados