26 abr 2009, 8:07

Цел 

  Poesía
677 0 2

Той

е някак

винаги

поел насам

чертае

с крачките

си йероглифи

мълчи

за да говорят

говори ли

се сбъдват притчи

повлича

в устрема си

възгласа

на тишината

дълбае мостове

в небето

без пътища

без помен

и от изток

по пътя си

настъпил

артефакти

той има цел

и белите му косми

броят неволи

той има цел

и средства в изобилие

да няма болка

в каменното

на тълпата

 

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??