Ти знаеш, че простих се със сънят
и времето понякога го спирам
затворени широко и не спят – 
очите ми във нощите се взират
и търсят те във светеща Луна
в небето, побеляло от звезди
във тайните на буйната река
във всички твои тишини...
Ти знаеш ли кога ще си почина –
когато без дъха си те целуна
и устните ни бавно ще се сливат
тогава ще заспя и ще сънувам
спокоен, че душата ми в плътта
до твоята душа е тъй утихнала
събрала си го, целият ми свят
във себе си, за да му даваш.
                                Смисъл...

Danny Diester
27.07.2017