Човек расте... Расте и възмъжава...
И ако себе си ще уважава,
ще трябва той да знае де отива
в ораната от него жива нива.
За всеки път да има цел конкретна
и да е явна, не да е секретна.
А щом не знае, Боже, де отива
от страх и срам неловко ще се свива,
че няма ясната си перспектива
къде живота път ще му разкрива.
Тогава и да мига, да не мига
какво, че някъде без цел пристига?