Целунах те и чудото се случи,
от капките на топлите сълзи
родена, любовта ти ме научи
да те обичам, както мене – ти.
Да те обичам диво, непристойно,
или по-нежно и от теб сега,
понякога от вечност по-спокойно,
понякога по-бързо от мига,
във който любовта ни се разтваря,
преврнала се в дим и красота,
а аз със тебе дълго разговарям
и няма друго нищо на света...
© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados