Laska (Ласка Александрова)
854 13624
27 jul 2010, 14:10

Целуната 

  Poesía
828 0 23



Пак тихо

се приплъзна вечерта.

По котешки гальовно

и на пръсти

отърка се във птичите гнезда,

накара гълъбите да изпърхат,

на щурците

в струните се заигра,

вятъра прегърна,

а той сниши се

и в пазвите ù

като сгушено дете помръдна

и притихна.

 

Луната,

самотно облаче зави,

незабелязано сълзи отрони,

търкулна ги в листата на бреза,

целуна я

и тя прошепна:

„Не питай чакам ли -

това умея.”

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??