Тъмни сенки рисуват в мрака,
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие.
Целуната съм от луната,
загърбила съм целта и мечтата
за нещо красиво, епично,
защото краят, а понякога и началото
е нещо безкрайно трагично.
Целуната съм от луната,
в свят безцеремонен аз живея,
за нещо смислено милея,
това е моята карма - само да копнея.
Розите увяхват,
бодлите все по-голяма болка причиняват
с всеки изминал ден,
всички остриета хвърлят се по мен.
Целуната съм, но от луната,
тежка е съдбата
на отдавна загинал човек,
всеки опит за любов е нелеп,
живея в грешния век.
Очи от елмаз и стъкло,
сълзи с много остро потекло,
стопяват, белези открояват,
както и ги заличават...
Целуната съм...
Но от луната,

затова тежка е съдбата...