Разпусни косата си,
ненагледно мое момиче...
Дълга и канелено-пролетна.
Нека е, като вятъра, който
краищата си изтървани догонва.
Ще рони бели цветове денят,
а залезът ще грее кротко, като
виртуално подарена роза.
Огнена...
Ще те помоля да си моята луна тогава.
А аз ще бъда влюбено море за теб
и с прилива ще те помилвам... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse