31 mar 2012, 13:51  

Целувка 

  Poesía » Otra
1399 0 5


Разпусни косата си,
ненагледно мое момиче...
Дълга и канелено-пролетна.
Нека е, като вятъра, който
краищата си изтървани догонва.
Ще рони бели цветове денят,
а залезът ще грее кротко,  като
виртуално подарена роза.
Огнена...
Ще те помоля да си моята луна тогава.
А аз ще бъда влюбено море за теб
и с прилива ще те помилвам...
Ще ти разкажа всички стари приказки
и с гласа на вълните ще чета
от твоите стихове.
Усмихната, като бяло глухарче
ще разстилаш по мен, топла длан...
Ще стане много тихо,
когато там на хоризонта
... ти
ще ме целунеш.

 

© Тасо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??