Една целувка от стара жена,
не по бузите а направо в уста.
Целувка мила на жена от рода,
на моята баба, тя целуна ме така!
Защото тази целувка идва от душа,
от моята а и от нейната мила и добра.
Тя спомня ни за миналото, за рода,
когато бяхме заедно но не сме сега.
Тя вече е понавела своята снага
и белите коси, на живота следа.
Една борба за децата и за рода,
да имат бъдеще и усмивки на уста.
И влизам в черква, на Бога дома,
покланям се и благодаря за това,
че сме заедно с моята баба добра
и се моля за здраве на всички от рода!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados