19 ago 2009, 8:12

Целувката ми 

  Poesía
803 0 22

Птица си в гнездото от спомени.

Гола си. Раздаде си перата...

В дупката, заместила очите ти,

необичайно суха е сълзата.

 

Как е далече бившето ти близко!

Камбана по следите му и скучно.

Предричаща, желаеща, изискваща,

във обичта му простичко се случваш.

 

В шепата си искаш да го пазиш

и с устни пясъчни да го целунеш.

Любовта ти идва на талази,

а той в очите ти ще се изгубва.

 

От теб ще тръгват винаги пътеките

и все начисто почваш да обичаш.

Душата ти - прозорец е за слепите,

а ти във Светлината се заричаш.

 

В очите ми, си все на осемнайсе

и всеки път душата ми лудува!

Макар и виртуално, хайде, знай си,

че ZEMEDELEC-ът със стих те е целунал!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??