Целувката на Бога

28 oct 2010, 21:42

Poesía » Filosófica

791 0 6

Целувката на Бога ме погали,

разтвори лотоса на моята душа

и сякаш тиха Безконечност

изгря в Небето на Духа.

А бисерни слънца - гиганти

върху ръцете ми накацаха,

като ята от птици прелетни,

завърнали се в своите гнезда.

И космосът със дреха свилена

обгърна ме и нежно призова

от светове далечни и могъщи,

Ангелските светли същества.

Във Цялото, окъпано от тишина,

звучеше Огнена симфония

и мигом сляхме се в едно

със общата вселенска полифония.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

angelbard (Ангел Филипов)

2010-10-29T16:57:46+03:00

Не е човешка любов, усетих Любовта на Бога по време на медитация и се опитах да го напиша, не знам до колко се получи! А иначе сега обичам по човешки, но това е друга тема. Наистина е благословия да изпиташ такива неща!
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-10-29T10:12:20+03:00

Красиво и дълбоко като Безкрая. Адмирации!
ruba (Руми Бакърджиева)

2010-10-29T09:28:43+03:00

И аз съм усетила тази целувка! Прекрасна е! Поздрави за този стих и от мен!
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2010-10-29T00:24:38+03:00

Не те е целунал Годпод, а някакво чисто и възвишено чувство... дано е неочаквано изкочила из дебрите любов. Ако е така, ти просто си благословен.
feia (Вилдан Сефер)

2010-10-28T22:16:36+03:00

Целувка - благословение!
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-28T22:05:23+03:00

.....хубава целувка......хареса ми...чак аз я усетих