Във росна утрин, капките дъждовни,оставили пътеки по стъклата.Сред тях пълзят минутите съдбовни,във кални дири вият си снагата!
Прехласнати във облака намръщен,една жена и нейното юначе,протягат две ръце за хляб насъщен,небето е готово да заплаче!
Но капне ли една сълза от него,ще скрие ли на суша свойта рожба?Ще може ли за малкото петачеусмивки да сбере за свойто чедо?
И стана ясно синьо на небето,а облакът с усмивка ги дари!Навред с цветя обсипа се полето,да може тя напред да продължи!
Замаха в поздрав птичка-чучулига!Изтри очите с тъжните следи!Сред клоните припяваше авлига,а слънцето с целувка ги дари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse