15 may 2017, 9:01

Целувката на съня... 

  Poesía » De amor
1101 3 5

И ето, пак удари тиха полунощ,

звезден прах усетих над насълзени си очи.

И ето, пак потънах в сладък, тих разкош,

загърбих всяка болка, оставих се на нежните мечти...

 

В миг изникна образът любим,

превърна моята душа в сладък дим.

Нежен като бисерна сълза,

погледна ме с очите си омайни,

цели, изковани от чар и красота.

Загубих думите си сладки и потайни

и целунах влюбено образа на нежността...

 

Но пак събудих се, погледнах утринта,

видях, че всичко е било само образ на съня.

Сладката целувка, може би измама,

за мене беше лек за отворената рана...

 

И ето, пак удари полунощ,

запях с тихия си глас, пиян от самота.

Потънах пак в пиянския си разкош,

и язвително усмихвах се на болката...

© Dark Shadow Todos los derechos reservados

...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??