Живеем порядъчно. Плащаме сметките. В събота сутрин пием кафе. Заедно. Бършем умора в салфетките и се надлъгваме, че сме добре. Ситни дантели покрай ъглите на потъмнелите ни очи. Имаме тръни наболи в душите. Ех... Емигранти... Навън пак ръми. Пием кафето и някак си бързаме. Нервни, припряни... Кой знае защо. Никой не пуши. Езиците - вързани. Малко етническо общество. Като роднини сме. Не се обичаме, но сме си близки... Самотни души. Уж сме различни, а си приличаме. Вън задължително тъжно ръми. Ей ги децата ни - чуждоезични. По им е лесно казват така. Уж са си наши, а са различни. С други очи възприемат света. Събота сутрин... Кафето е рядко. Бледо, размито "филтър кафе"... Никой не ще да се връща обратно. Навик... Живеем си тука добре. Време е. Тръгваме. Леки прегръдки. "Бай" за довиждане... Вънка ръми... Бързо колите поемат по пътя. И до дома все така ни боли.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.