Цената

Във мислите си често се завръщам

при миналото – вече тъй далечно...

И Детство – от една в руини  къща –

със спомените ме преследва вечно...

Един от тях особено е я́рък

и все едно, че станало е вчера –

историята на врабеца малък.

– Със счупено крило го бях намерил...

Прибрал го бях във къщи и със грижи

заякна той, крилото му зарасна

из стаята започна да се движи

не помнещ: колко е навън опасно...

Веднъж във ден омайващо приятен

забравил бях прозореца отворен,

а вън светът – за него непонятен –

подмами го със вятъра нагоре...

Умората го върна към земята,

но не видял там котарака черен

опиянен с възторг от свободата –

бе хванат в скок, отчайващо преме́рен...

... За своя полет  си плати врабеца,

а аз запомних, че на Свободата

не винаги от лавър е венеца...

... И помня го щом гоня необята!...

11.03.2020.