Цената на съчувствието
Омръзна ми вече да бъда добра.
Винаги чуждите болки лекувах.
За мене това беше трудна борба,
но все пак молбите ви чувах...
Няма безкрай да я карам така,
искам и аз да почувствам подкрепа,
искам на мен да протегнат ръка
в миг на влудяваща болка свирепа.
Стига съм носила този товар!
Знам, че не мога безкрай да помагам.
Сякаш съм някакъв стар антиквар –
чуждите болки в душата си слагам.
И ги подреждам прилежно във мен,
сякаш са важни и скъпи медали.
В огледалото виждам човек, променен
от болежки, които на мене сте дали.
© Теодора Лишева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"В огледалото виждам човек, променен
от болежки, които на мене сте дали." СИЛНО! -
Моят личен опит е друг, приятелската подкрепата е била и е взаимна. Не съм се обременявала от чуждата болка, а съм се радвала, че помагам да се преодолее... И непознат човек да е, пак е същото...
Може би не си намерила истински приятели... Поздрави! -
Очи за чуждите болки имат само силните характери и точно защото са силни, на никого не му хрумва да им предложи подкрепа. Това от една страна, а от друга - емоционалните егоисти не са рядкост.
-
Много е верен финала. Поздрав, хареса ми!
-
Да, това е цената!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Всеки разбира нещата по свой собствен начин, затова напълно подкрепям различието в мнението между нас.