Денят е невъзвратно прагматичен.
От сутринта подреждат се светулки.
Минутите до голо се събличат.
Щурчетата настройват си цигулките.
Мравките отново се строяват.
Пчелите се целуват със цветя.
Греха, нощта на слънцето прощава.
Птица крилопляска на това.
Водата се разтича от вълшебство.
Копринено дърветата трептят.
Поглежда старостта към свойто детство,
усмивки там, естествени звънят.
И сякаш завъртян във центрофуга,
душата ми започва да лети.
Мигът е невъзвратно, вечно чудо.
Повярвай ми и ти го усети.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Прочетох с удоволствие!