Зад празните думи ще намирам покой.
Ще крия сълзите си, защото са ми чужди.
И ще вярвам, че мога да бъда мечта,
но ме е страх от диагноза `хронична самота`.
Ще вървя със облак над мойта глава,
който плаче зимен дъжд само върху мен.
И онова, което цял живот мълча,
на първия срещнат ще споделя.
Ще казвам, че живея, макар отдавна да съм мъртва.
Ще протягам към всеки ръка.
И докато душата ми я обвзема летаргия,
ще следвам инструкциите за живот под снега. ...