"Чайките"

("Чайките" - това са студентски общежития в Пловдив) 

Събуждам се и гледам - вече беше сряда,

със Славчо щяхме да ходим в „Чайките”, бях готов да се размажа.

Преди да тръгнем, сръбнахме нещо за отскок,

ракия, уиски, водка със доматен сок...

С Малчо се качихме в автобуса...

не знаех накъде вървим, бях забра'ил маршрута.

Слизам някъде, ама всичко ми е непознато

 и продължавам да се движа като кит във блато.

Следвайки путкопотока,

намерихме на Стефко блока.

Набързо изпълзяхме по стъпалата,

отварям, гледам наши хора - уцелил съм врата.

Викам: "Що сте само двама?

Къде са другите, к'во стана?"

Казаха, ще дойдат те до час,

Дидо вика: "Ела, 'земи, пий едно със нас."

Лее-лее, както винаги аз съм подранил,

другите ги нямаше, а се вече бях напил.

След малко и те дойдоха на купона,

бири-мири, водки... започна маратона.

Ето го и главният лирически герой:

Стефко - идва, гледа жадно, готов е за запой.

"Ееее, влизай уе, бате, влизай,

сядай тука и запивай."

Най-накрая се събрахме с бай ти Стеф

и започнах аз да пия с кеф.

С него пихме по едно, но във период,

по едно време очите ми станаха на компот.

Останалите не бяха по-назад,

някои пияни, други мега мат.

Половината решиха да си ходят, но едва пълзят,

направо да се чудиш как ли ще се приберат.

Накрая останахме само наши хора,

взехме една бутилка водка и седнахме в коридора.

Стефко си наля и нещо взе да чака...

Верно, в 6 часа му беше влака.

„Нали ще останеш още няколко часа?”

Викам му: "Пффр, ша та изпрата!"

С тебе сме голямата комбина,

ако трябва ще седя година.

Продължихме да пийм и да си говорим за живота,

но, не щеш ли, Стефко се омота:

"Сори, брат, мно'о съжалявам...

не мо'а поече, отивам да си лягам."

Стефко вече спи, даже взе да хърка,

а пък Дидо не спря да го човърка.

С малчо седим и спорим:

- Дай да пийм и да си ходим!

- Не мога, водката не е наша.

- Точно, сипи и да се омажа!

В тоз момент Стефко се събуди радостен, засмян,

излезе вънка и извика: "КУРВИИИ, БАЩА ВИ Е ПИЯН!!!"

Взе няк'ва кърпа и почна да ме шиба...

Викам: "Шш, спри са уе, къш бе... чиба!"

К'во му стана, взе да полудява...

Тъй е, алкохолът не прощава.

Както си седи, почна да се търкаля,

изправи се след малко и не спря да обикаля.

„Ох... Славчо, нещо не съм наред,

тури ми две лъжици вода и две чаши мед.”

Някой реши да се пошегува,

взе маркер и го изрисува.

Хора, как може да сте толкова жестоки

да му напишете на гърдите „Rocky”?!?

Така нашарен го оставихме да спи,

сутринта да има да се чуди кой така го подреди.

С Малчо останахме да размишляваме

дали водката на кака Силва заслужаваме.

Викам  -да я оста'им в бутилката не можим,

дай да си я делним и да си ходим.

Не след дълго той се вразуми,

взе две чаши и я раздели.

Бе готов да пие, но нещо се смути...

Казах му: "Наздраве, не му мисли!"

"Ааа, с тая водка, както нищо ми няма,

да не свърша при Стефко на дивана?

А пък кат' се прибера, трябва и по физика да уча..."

"А уе, седи, пий със мене, да не цуниш ми маркуча!!!"

Криво-ляво, с него се разбрахме,

почнахме да пи'им и се омотахме.

Тогава станаха и най-големите бъзици,

напра'ихме клип - ще го видите във City.