Достатъчно! Не вярвам! Бях дотук!
Момчето си отива. За последно.
От Теб, от Вас. От всеки друг.
Със чувството за обич, непотребна.
Не искам да си спомням този свят.
Аз имам право да съм му обиден
и бих го псувал с жлъчен яд,
че много бавно ме убиваше...
Живях между чукът и наковалнята.
Не се хвалете за съдбата си.
Представа нямате от скука, Дявола
какво решил е за душата ви. ...