Цяла зима чаках лятото.

И слънчевите лъчи да ме топлят,

и мента със спрайт за разхлада,

и пясък по ходилата за цвят.

Цяла зима чаках лятото...

И морето, в което се гмуркам,

и цаца-та, която утолява глада,

и прохладните нощи.

Цяла зима чаках... топлината.

А всъщност съм я имал – нея.

Топлейки ме с прегръдки,

утолявайки глада с целувки,

галейки ме със слънчева усмивка

и разхлаждайки с нрава си.

Цяла зима чаках...

грешка – цял живот чаках

нейното сърце във моето.

Вече имам го.